Не съм писала тук от известно време…може би нямаше за какво…

…усещам в себе си интересни чувства…може би малък бунт в самата мен. Все повече разсъждения за важните неща…в моя живот… в живота на другите…за приоритетите…и дали приоритетите произлизат от това, на което са ни учили…от това, което са ни съветвали… или всичко тръгва от душите…

А дали желанията на душите надделяват независимо от всичко…независимо от това как сме се програмирали вътрешно…

Опитвам се да разбера себе си, хората наоколо…за какво мечтаем, в какво вярваме…от какво наистина имаме нужда…а до колко сме готови да признаем пред себе си всичките си влечения…най-съкровените желания?

Има много неща, които карат нас-хората да потискаме същността си… основно ежедневието… всичко, което ни заобикаля… така наречения битовизъм се опитва, неспирно, да задушава умовете и душите ни… късметлии са всички хора, все пак успяващи да се вслушват в себе си…

Общоприетите правила…онези правила, на които ни учат родителите ни и всички възможни роднини: как трябва да завършим добро образование, как трябва да имаме хубава работа( от типа: 5 дни в седмицата от 8-17ч)… как трябва да създадем семейство… всичкото това влияние: какво трябва да се случи в живота на човека…и как едва ли не, ако той не следва тези стъпки, си е пропилял времето… Тези неща влияят ужасно много на неизпълнението на желанията ни, водещо до неудовлетвореността на душите ни. Сигурна съм, че има ужасно много хора, които не спират да се питат „Какво, по дяволите, правя тук?” - всичко, това просто, защото сме оставили някой друг да диктува какви трябва да бъдем.

Има ли смисъл във всичко това?.. И дали душите ни са станали толкова лесно опитомими…

Не твърдя, че не трябва да има някакви норми и правила…но смятам, че всеки човек трябва да ги асимилира за себе си…да ги овладее за себе си...дори да ги заобиколи и да разбере как най-добре те работят за него... за неговото благополучие.. за неговото спокойствие. И успявайки да ги срине напълно в себе си и да ги съгради отново в синхрон със сърцето си, тогава този човек би бил напълно приспособим, щастлив и успешен.

Все пак понякога се срещат и неща: книги, филми, истории, които ни карат да поглеждаме към себе си…да се взираме дълбоко в душите си…да се замисляме какво наистина искаме и дали сме щастливи с настоящото си „АЗ”…

Може би едно от най-прочутите клишета е това, че щастието е в малките неща…но може би това е една от най-големите истини в живота. Естествено за всеки тези „щастливи неща” са различни. Мога да цитирам и много други клишета, но знам, че всички ние вече сме ги прочели някъде.

Не искам да убеждавам никого в нищо. Не искам да променям никого. Но все пак, тъй като не сме наясно дали имаме 2-ри, 3-ти или 5-ти живот е хубаво да изживеем, по щастлив и правилен за нас си начин, този един живот, който имаме сега... било то в 10-те минути за кафе…в хубавата музика, или при среща с приятели…или дори, когато сме сами със себе си… на работа… вкъщи.

Каквото и да правите, където и да сте… търсете вашия начин с вашата душа.